БЕЗПЪТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПЪ̀ТИЦА, мн. няма, ж. 1. Рядко. Липса на определен, очертан път за ходене, за движение. Трябваше да се гони посоката на север, да се дири път в тази пълна безпътица. Л. Стоянова, Б, 145.

2.Обикн. с предл. в. Състояние на обърканост, на безизходност поради отсъствие на правилна насока в нещо (идейно-политически или естетически схващания, начин на действие и пр.). Той мислеше за борбата, .. и смъртта тоя път му се струваше страшна .. защото народното дело беше в безпътица и нямаше кой да го поеме, Ст. Дичев, ЗС I, 375. Много от младите хора бяха в безпътица. Те се заловиха да изучават опакото на живота, да дирят човека на дъното. Ив. Богданов, СП, 191. — Аз пък се питам, какво щеше да стане с нас, ако нямаше социализъм и работническо движение? Как щяхме да излезем от безпътицата на метерлинковци, уайдовци и кнутхамсуновци. Окопите ни научиха какво трябва да правим и къде са корените на злото — каза Иван. Ем. Станев, ИК I–II 51.

3. Отсъствие на правилна насока обикн. в обществено-политическите и нравствените схващания или в областта на изкуството или науката; безпътие. Много византийски управници, най-вече патриарх Фотий, смятаха, че безпътицата ще погуби България. Й. Вълчев, СКН, 542. "Сега ти плачеш от слабост за моралната безпътица на своя живот, за разрухата на своя свят." Д. Димов, Т, 646. Други пък стихотворения,.. са хладни, умозрителни, маниерни и най-важното погрешно насочени. Без да бъдат съкровен израз на тежката жизнена драма на поета, те са свидетелство за една идейна безпътица. П. Данчев, ЛФ, 1958, бр. 5, 2.