БЕЗРАЗЛИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРАЗЛЍЧНО нареч. 1. С безразличие, без проява на някакво отношение; равнодушно, безучастно. И няколко дни пролежа на легло; страданията понасяше с голямо търпение, отнасяйки се съвсем безразлично към живота и смъртта. Ив. Въжарова, ИН (превод), 125. Захари свиваше рамене, поглеждаше я безразлично и започваше да мисли за Радка. Ст. Марков, ДБ, 285. Колкото по̀ наближаваше фермата, толкова по-неприятно го обземаше съмнение, че Нонка ще го посрещне хладно и безразлично. И. Петров, НЛ, 29.

2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч. и лич. местоим. в дат. Означава, че за някого е без значение нещо, при какви обстоятелства е или ще бъде нещо или какво ще му се случи; все едно. Той заслиза по стълбите, блъсна пътната врата и тръгна по улицата. Беше му безразлично накъде отива. П. Проданов, С, 112. По-гордите селяни разговаряха ниско и то така, сякаш им беше безразлично, дали ще имат още земя или не. К. Петканов, СВ, 210. — Пеперудке — каза пчелата, — .. Можеш ли ми каза, къде се намираме? — За мене е безразлично — каза пеперудата. — Аз нямам постоянно местожителство. Аз хвърча свободно навсякъде и никога не се интересувам къде се намирам. Елин Пелин, ПР, 23.

3.В съчет. с въпр. местоим. и нареч. или при въпр. частица дали. За подчертаване, че не се взимат под внимание дадени обстоятелства, че не се прави някакъв подбор; все едно, независимо. Величков се отнасяше с

еднаква любов и великодушие към всички, безразлично на кой лагер принадлежаха. К. Величков, ПССъч. I, ХVI. Дребната, но пъргава жена на Младен, която наистина се носеше добре, безразлично дали е делник или празник, се скри като невестулка между високите зидове. Ст. Даскалов, БМ, 38. Все някой трябва да отиде там, безразлично кой. △ Искаше да замине, безразлично къде. △ Трябва да се видим с тях непременно, безразлично кога. △ Безразлично как, но ще го заставя да дойде.