БЕЗРАЗСЪДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРАЗСЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не влага разсъдък, разум в действията, постъпките си; неразумен. И щом започнеше да губи, ставаше безразсъден, сякаш не виждаше къде шиба с топчето. Т. Харманджиев, КЕД, 17. Защото Каменов, .. , бе любител на чашката, която го правеше не само красноречив, но и буен, а когато префърлеше повечко, ставаше дори и безразсъден. Т. Влайков, Съч. III, 57. // Който не се ръководи от здравия разум, от някакви задръжки в действията си; безумен, неразумен. Той е безразсъден човек, не мисли докъде ще го доведе нехайството му. △ Те не бяха толкова безразсъдни, че да се съгласят веднага.

2.При който не се проявява разум, благоразумие, в който не се влага разум; неразумен, необмислен, безумен. След като куриерът се отдалечи по пътеката с пакетчето, аз дълго обмислях безразсъдната постъпка на Илийчо — избягал по халат и разнасял позиви из къщите. П. Михайлов, МП, 118. Безразсъдни думи раждат много пъти прения и вражди, често и между приятели. С. Радулов, НД (превод), 104. Безразсъдна смелост. Безразсъдна политика.

— Друга (остар. книж.) форма: безразсу̀ден.