БЕЗРАЗСЪДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРАЗСЪ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на безразсъден; безразсъдство, безумие. — Със своето безумие да излизаш срещу стръвници .. ти си поставил на опасност .. живота на ранената другарка. Не е ли ясна безразсъдността на твоята постъпка? Ив. Хаджимарчев, ОК, 462–463. Началникът израсна изведнъж пред очите им [на първенците на града] като човек деен и, главно, смел до безразсъдност. Да отиде сам в джамията и то нощем! Ст. Чилингиров, ПЖ, 109.

— Друга (остар. книж.) форма: безрасу̀дност.