БЕЗРЪКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРЪКА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безръкавен. Той попристегна безръкавото си кожухче, намести краката си яко, .. , и уравновеси тежината на копието. О. Василев, ЗЗ, 40. Безръкаво елече.