БЕЗРЪКАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗРЪКА̀ВНИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави. На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев, ГК, 146. Бала, .. , дават на тъпавици да им ги овалят, и .. шият си дъждобрани, потури, беневреци, .. , безръкавници, .. и други. Г. С. Раковски, П I, 86.