БЕЗСВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСВЀСТЕН, безсвя̀стна, безсвя̀стно, мн. безсвѐстни, прил. Остар. 1. За думи, говор — несвестен, неразбран. Всред потока неразбрани, безумни и безсвестни приказки и виканета, .. , само една .. , ясна и дълбоко потресаеща фраза аз можах да чуя. Ив. Вазов, Съч. VII, 186.

2. Безсъвестен. Ни една зарица от сянка не са кадърни да нанесат безсвестните критици върху многозаслужившите горепоменати личности, Ч, 1875, бр. 5, 194.