БЕЗСИЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЍЛНО нареч. Без сила; немощно, безпомощно. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Елин Пелин, Съч. II, 34. И пак отпущаше безсилно глава върху възглавницата, вдаден в мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Елин Пелин, Съч. I, 11.