БЕЗСЛЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЛЀДНО нареч. 1. Без да остава следа, без диря. Повъртя се [облачето], повъртя като съгледвач по високото, па се стопи ненадейно и безследно. О. Василев, УП, 15. Погледай на небето как бледнеят / светливите звездици при зори, / как бързо и безследно те гаснеят / пред огнените слънчеви зари. К. Христов, ПВ, 12. Тия думи влизаха в сърцето на Лепо като чудодейно лекарство и мъката му чезнеше безследно. Елин Пелин, Съч. I, 92.

2.Без никаква следа, без вест. Симеон, водачът на стачниците в града, е изчезнал безследно... Изчезнали са и други работници... Д. Димов, Т, 306.