БЕЗСЛОВЀСИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Безсловесност. Той [поетът] я [свободата] търси сред сенките на обезличени‑
те хора, събужда гласа ѝ в тяхното принудено безсловесие, пресъздава я от собствените си мечти. Бл. Димитрова, ОтО, 9.