БЕЗСЛЪ̀НЧЕВ

БЕЗСЛЪ̀НЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За време — през който не грее слънце; мрачен, облачен. Денят беше студен и безслънчев. Ем. Станев, ПЕГ, 14. Потоци плиснати от хора / по всички улици струят, / над тях в безслънчеви простори / мъглите сиви се кълбят. Мл. Исаев, П, 20.

2. Който не се огрява от слънцето; мрачен. Тъмната и безслънчева стая, засенчена от високия стобор на чича, заживя. Ст. Чилингиров, ХНН, 3.

Списък на думите по буква