БЕЗСМИСЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСМЍСЛИЦА ж. 1. Нелогична, без ясен смисъл и съдържание дума или израз. Едно време, .. , Демел беше оракул за мнозина, за които в безсмислицата се крие нещо таинствено, а ясната мисъл е банална. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112. И колкото повече говореше, толкова повече му се струваше — макар мислите да му изглеждаха външно правилни и ясни, — че говори безсмислици и не това, което трябва. А. Дончев, СВС, 52. Днес толкова много безсмислици чух. Нищо не разбрах от словоборството ви. К. Петканов, В, 24. // Нещо, което няма сериозно, смислено съдържание. Филмът се върти безшумно, .. като някаква рекордна безсмислица, съчетала в себе си наивната сантименталност на сценариото, глупостта на режисьора и безподобния шарж на артистите. Св. Минков, ДА, 38–39.

2.Нещо, което противоречи на здравия разум, което е нелогично, неразумно, неправилно; глупост, абсурд. Цялата наша борба би загубила своя смисъл, ако .. вземат властта пак тия, които докараха моя народ до катастрофа, .. Би било безсмислица тия заслепени политици да застанат отново начело на моята страна. В. Геновска, ПЮФ, 144.

3. Нещо, чието извършване или съществуване няма смисъл, цел, оправдание, основание. — Все по-често идвам до извода, че целият живот е една голяма безсмислица и че едва ли си струва да се живее. М. Грубешлиева, ПИУ, 128. От казармата — вкъщи: и тук, и там — неприятности, и тук, и там — никакъв смисъл, работиш, трудиш се за някаква безсмислица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.