БЕЗСМЪРТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСМЪ̀РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Според религиозните представи — който никога не умира, който живее, съществува вечно. Носеше се мълва, че който хапне от златните ябълки, ще стане безсмъртен. А. Каралийчев, ТР, 69. Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — .. — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Н. Райнов, КЧ, 8. / / Който никога не изчезва, който остава, пребъдва във вековете; вечен. Красотата е безсмъртна △ Безсмъртна идея. Безсмъртна мисъл.

2.Ритор. Който е оставил вечен спомен в съзнанието на поколенията; незабравим. Защото, който умре за народа, той е безсмъртен! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 102. // Който се помни, познава или използва много след смъртта на този, който го е извършил или създал. Защото там нейде, на върх планината, / .. / Издига се някой див, чутовен връх, / покрит с бели кости и със кървав мъх, / на безсмъртен подвиг паметник огромен. Ив. Вазов, Съч. I, 203. През първите години на излизането му [списание "Мисъл"] се поместват .. някои глави от безсмъртното произведение на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Лит. ХI кл, 7. Безсмъртни дела. Безсмъртно име. Безсмъртни песни.

3. Като същ. безсмъртни мн. Митол. Боговете на древна Гърция и на древния Рим.

А пък когато настана дванайсетий ден оттогава, / всички безсмъртни се върнаха дружно, с Кронида начело, / пак на Олимп. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 20.

— Друга (остар.) форма: безсмѐртен.