БЕЗСМЪРТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСМЪ̀РТИЕ, мн. няма, ср. 1. Според религиозните представи — вечен живот; безсмъртност. — В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от Господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков. Елин Пелин, Съч. II, 80. Един от неговите [на царя] големци, .. , обещал му безсмъртие, като му приготвил една чаша с билки, които като изпие, никога да не умира. МС, 1883, кн. 4, 29. / / Пребъдване във вековете, вечно съществуване. Ще дойде ден, и той не е далеч, / вселената когато ще да знай / една богиня само — Хубостта! / В живота на безсмъртие начало, / и в мъртвото емблема на живот. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 37.

2. Ритор. Вечен спомен, вечно съществуване в съзнанието на поколенията; безсмъртност. Народната признателност го увенча със славата на безсмъртието и той [Левски] заживя завинаги в съзнанието на поколенията. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Най-сладка смърт е / смърт за свобода; / Тя е безсмъртие — / живот в народа! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 179– 180. Ботев ли с бунтовните си песни / към безсмъртие на бой зове? Мл. Исаев, ЯД, 44.

— Друга (остар.) форма: безсмѐртие.