БЕЗСПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСПО̀РЕН¹, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?... Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз, — Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.

— От рус. бесспорный.

БЕЗСПО̀РЕН² -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който не спори, не става бърже; неспорен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.