БЕЗСПОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗСПО̀РНО1 нареч. Обикн. като вмет. дума или в съчет. с гл. съм, изглежда и др. в 3 л. ед. ч. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, очевидно, безсъмнено. В дъното на залива те виждат висока бяла кула, забита като гигантска свещ в крайморските канари. Това е фар безспорно, не е никак трудно да се отгатне. П. Вежинов, ДМ, 5. Ботев, безспорно, е бил надарен с голям поетически талант. Т. Влайков, ТНУ, 1926, 1. Но това, с което Буенос безспорно трябва да се гордее, това е неговата преса. Б. Шивачев, ПЮА, 90. Безспорно е, че се правеше всичко за изграждане на високо самочувствие у бъдещите офицери. П. Илиев, ЛВ, 37.