БЕЗСРАМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСРА̀МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безсрамен. При тая безсрамлива дързост на циганката, Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши. Ив. Вазов, Съч. IХ, 81. Ако ли някога са прочита нещо явно пред много человеци, много безочливо и безсрамливо дело е преди да та попитат, да казваш каков ум имаш за него. Р. Попович, Х, 138.