БЕЗСРЕБЪРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСРЀБЪРНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Християнски светец, който е лекувал, без да взема пари, даром. Безсребърници са онези св. Божии угодници, които са изцерявали болестите на ближните си без заплата. З. Петров и др., ЧБ (превод), 258.

2.Прен. Рядко. Човек, който не е алчен за пари, за парична отплата.

3.Ритор. Ирон. Човек, който няма пари. А пък в това време честният и вечният безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. Ал. Константинов, Съч. I, 30.

— Друга (остар.) форма: безсрѐбреник.