БЕЗСТРАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСТРА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Равнодушно, безучастно отношение към нещо; безразличие, безучастие, безчувственост, индиферентност, равнодушие. Тресях се от негодуване, като виждах тия диваци, които ни гледаха с животинско безстрастие. К. Величков, ППСъч. I, 35. Понякога той изпитваше мрачно доволство от своето безстрастие пред най-ужасни драми. Д. Димов, ОД, 43.