БЕЗСТРА̀ШЕН

БЕЗСТРА̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не изпитва страх, който не се страхува; смел, храбър. Противоп. страхлив, малодушен. Бурята бе много страшна, .. Гемиджията бе опитен и безстрашен, насочи гемията по дирите на вятъра и на петия ден ние се видяхме изхвърлени на брега. К. Петканов, П, 32–33. Димитър е и храбър, смел и безстрашен .. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12.

2. Който показва, изразява отсъствие на страх; смел, храбър. Като слаб и отдалечен глас звучаха в ушите му, в самата му памет, смелите думи, които каза пред съда и пред чуждите консули, всички безстрашни думи, които бе казал на Лазара Глаушев и сам на себе си за своето решение да умре и да не се плаши от смъртта. Д. Талев, ПК, 734. Разобличителното и безстрашно поведение на големия революционер спечели симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят. ОФ, 1949, бр. 1491, 1. Безстрашна постъпка.

Списък на думите по буква