БЕЗСТРАШЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСТРА̀ШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Безстрашен, смел. Дяконът беше безстрашлив до явно рискуване на живота си. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. — Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.

— Друга (остар. книж.) форма: безстра̀хлив.