БЕЗСЪ̀ВЕСТЕН

БЕЗСЪ̀ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си. Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк, ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.

2.Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.

3.Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, ВР, 166. // Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.

— Друга (остар. книж.) форма: безсо̀вестен.

Списък на думите по буква