БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗСЪЗНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен, неволен. Имаше в мислите ѝ нещо съвсем ново — страшно и сладко — толкова смътно — замъгляваше се в хаоса на безсъзнателно благоговение. Г. Стаматов, Разк. II, 126. В природата съществува някакъв си сляп инстинкт, някакво си безсъзнателно стремление да бъде разположено сичко така, щото да се харесва ка човеците, Л. Каравелов, Съч. II, 27-28.