БЕЗСЪМНЀН

БЕЗСЪМНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не предизвиква съмнение; несъмнен, безспорен. Ако имаше тука някаква тайна извън неговите безсъмнени държавнически способности, то тя сигурно се криеше в праволинейността, с която умееше да преследва своята цел. Ст. Дичев, ЗС I, 20.

Списък на думите по буква