БЕЗСЪРДЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Проява или качество на безсърдечен; бездушност, безчувственост, коравосърдечност. Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. А около мене — няма жива душа. Стана ми много мъчно от тая харамийска безсърдечност. П. Росен, ВПШ, 111.