БЕЗТАКТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗТА̀КТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безтактен; нетактичност. — Хайде, хайде, нямам време — и стражаринът го тласна за рамото така, че Илийко заора по земята. Разбрал безтактността си, той се наведе и го повдигна, като заотърсва пепела от дрехите му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 61. Стремежът към светлото и хубавото не е угаснал в нея. Затова тя иска да опази чувството на момчето от грубите пръсти на еснафската безтактност. ФН, 1972, кн. 7, 7.