БЕЗТРЕПЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗТРЀПЕТЕН¹, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който не е обхванат от трепет, от силно вълнение. Море, не ме замайват твойте бури, / .. / безтрепетен пред тебе аз стоя. К. Христов, В, 7.

2. Който не изразява трепет, вълнение. Всички тези качества Сарафов изрази чрез гласа си — тих, спокоен, безтрепетен, но твърд и с голяма вътрешна сила. Ст. Грудев, ББ, 97. Те вървяха бавно, затропали с тояжки, хванати един за друг .. И техните безтрепетни лица на скопци угасяха светлината, убиваха последната радост, разсипваха в пепел живота. К. Константинов, П3, 192.

БЕЗТРЀПЕТЕН², -тна, -тно, мн. -тни, прил. За светлина, пламък — който не трепти, не мига. Този чужд град, смътно обикнат, / .. , / дето вечер фенерите никнат, / с бледожълти, безтрепетни пламъци. Е. Багряна, ВС, 16.