БЕЗУКОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀КОРНО нареч. 1. Без да предизвиква, да заслужава укор, без грешки; безупречно. Момчето се държеше безукорно, със сдържано достойнство. Д. Талев, С 11, 23. Петканов изпълняваше задачата си безукорно. К. Калчев, ЖП, 368.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася ; извънредно, изключително. Всичко беше на място, всичко безукорно чисто. Ст. Чилингиров, РК, 61. Леглата са безукорно бели. Л. Стоянов, Х, 113.