БЕЗУ̀МЕЦ

БЕЗУ̀МЕЦ, мн. -мци, м. 1. Безумен, луд, ненормален човек. На Теодосия, кой знае защо, дойде на ум запустялата воденица и оня безумец, когото видя там .. : същото космато лице, същия тъмен полудив поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 387.

2.Безразсъден, неразумен човек. Свистяха камъчета и стоманени парчета .. Приведен, с шмайзер в ръка, той тръгна. — Безумец — каза някой. Д. Кисьов, Щ, 283. Безумци! Всяка капка кръв пред вас / ще бликне нови хиляди борци! Хр. Смирненски, Съч. I, 63.

Списък на думите по буква