БЕЗУМНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀МНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Рядко. Качество или проява набезумен; безумие, безумство. — Откраднах лика Ви, за да го пратя на мама, .. Тя ми повърна образа Ви, ето с кои думи: ".. Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха..." — Вижте какви безумности си позволих да мечтая... Ив. Вазов, Съч. ХII, 87. Он ги чуеше, че хортуват, но все, что изговаряха, бе само безумност. БКн, 1859, април, кн. 1, 226. Безумност на похода в снежната виелица.