БЕЗУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; безумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Подлудявам, влудявам. Безумният безуми и другите, а умният ги вразумява. Н. Геров, РБЯ I, 36. безумявам се, безумя се страд.

БЕЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; безумя̀ се св., непрех. Остар. Ставам безумен, загубвам разсъдъка си; полудявам. О майко, майко, остаряла майко! / Остарила се, безумила се! А. Дювернуа, СБЯ I, 75.