БЕЗУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУ̀Х, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е без едно ухо или без уши. Безуха свиня.

2. За съд — който е без уши, без дръжки, или с отчупено ухо, дръжка. Долу, в подножието на хълма, имаше кладенец и всяка вечер жените от градището слизаха за вода, която носеха с безухи делви, прикрепени на рамо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105.