БЕЗУЧАСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗУЧА̀СТНО нареч. Без проява на интерес или на някакво отношение към нещо; равнодушно, безразлично. Раковски слушаше думите им безучастно и мислеше за своите грижи. Ст. Дичев, ЗС I, 402. Пред него [погребалното шествие] върви шишкав поп и пее провлечено, монотонно и безучастно с дрезгавия си глас. Елин Пелин, Съч. V, 54. ● Обр. Високо горе безучастно трептяха звездите по тъмното небе. Д. Талев, ЖС, 16.