БЕЗХАРАКТЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗХАРА̀КТЕРЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Който е със слаб характер, който лесно се поддава на чуждо влияние; слабохарактерен, мекушав. Той не знаеше добре какво ще прави с тая низка личност, с тоя цинично продажен адвокат и безхарактерен човек. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 107. Не може образован народ да държи прости и безхарактерни хора в общонародни служби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 44.