БЕЗЦВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е без цвят, който не е оцветен, обагрен. Тя [сабята] беше дълга, тежка и крива, със златна ножница и дръжка, украсена с голям безцветен елмаз. Ст. Дичев, ЗС I, 10. Намиращата се в клетката протоплазма е прозрачна, безцветна гъста течност. Бтн. V и VI кл (превод), 12.

2. Който е без определен цвят, който е загубил цвета си; избелял. Бледа, слаба, облечена в някакви безцветни дрипи, жената бе легнала възнак. Д. Ангелов, ЖС, 15. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12.

3.Прен. Поет. Който с нищо не е забележителен, не прави впечатление, който е лишен от ярък, индивидуален облик; безинтересен, непривлекателен. Тя си знаеше, че беше безцветна, сива като дъждовно утро, и у никого нямаше да предизвика бурна страст. Д. Димов, Т, 64. Съседката ѝ по легло, една олизана, доста безцветна малка женица, не се сдържа и я попита: — Твоят ли беше? Б. Болгар, Б, 94. // Еднообразен, безинтересен, скучен. — Но стори ми се, че вчера моят ден си отиде съвсем празен, съвсем безцветен... Д. Калфов, Избр. разк., 51. Комков летеше из улиците... Колко е щастлив сега! — Той живееше страстно и бурно: кога е бивало подобно нещо с него? Никога през монотонния му, скучен и безцветен живот... М. Кремен, СС, 83–84. Дълго време тоя град е бил неизвестен, безцветен и тъмен. Й. Йовков, Разк. III,186. // За език, стил и под. — неизразителен сух, еднообразен, отегчителен. Такива, каквито са обаче, написани без знание на сценическото изкуство, на един език беден и безцветен, пиесите на Войникова са имали силно възпитателно значение. К. Величков, ПССъч. VIII, 130. Безцветен стил.