БЕЗЦЕРЕМОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЦЕРЕМО̀ННО нареч. По безцеремонен начин, без стеснение; дръзко, нахално. Борис Казански седна безцеремонно при тях и със своята бруталност веднага завладя цялата маса. Д. Ангелов, ЖС, 226. Като разтика безцеремонно стоящите пред него хора, Хатипов излезе напред. Ем. Станев, ИК III, 411. И тя си тръгна с вирната

брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си. Н. Каралиева, Н, 94-95. Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение. Й. Попов, ЖП, 43.