БЕЗЧА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Бездетен. Безчадни (ялови) жени я [имилата] пият да добият уж чада. Г. С. Раковски, БС I, 150. Стари и безчадни хора случва се да подарят някому имота си с условие да ги гледа на старост до смъртта им. СбНУКШ ч. III, 257.