БЕЗЧА̀ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Безчадец. — Някой безчадник, например, зима си едно роднинско или чуждо дете, та го отхранва. СбНУКШ ч. III, 239.
— Други форми: б е з ч ѐ д н и к, б е з ч ъ̀ д н и к.