БЕЗЧЕЛОВЀЧНИК

БЕЗЧЕЛОВЀЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Жесток, безмилостен човек. Като пристигна и известиха на Бобадила."Вържете го!" — извика безчеловечникът,

без да го пусне отпреде му да излезе. П. Кисимов, ОА I (превод), 123. В разградската каза пътували четирма османпазарлъклийци — прости человеци, пешци, с едно магаренце да им носи товарчинката, в едно дере ги нападат безчеловечници, които закалат най-перво бедното животно, и после четирмата пътници по един, по един, над трупа магарешки ги изкалват. СбПер. п II, 25.

Списък на думите по буква