БЕЗЧЕСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧЀСТНО нареч. 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С Ана ли искал да се раздели? — .. "Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!" М. Грубешлиева, ПИУ, 93. По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш. П. Р. Славейков, БП II, 60.

2. С гл. съм, виждами се, изглежда и др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. — Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена? Д. Димов, ЖСМ, 85.