БЕЗЧЕСТЯ̀

БЕЗЧЕСТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. несв. деят. безчестя̀л, -а, -о, мн. безчестѐли, несв., прех. 1. Лишавам от чест; позоря. — Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен1 Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го човеку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели. У, 1871, бр. 14, 218.

2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. Раята робуваше, а спахиите събираха плода иа земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби. М. Марчевски, П, 21. Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела. П. Хитов, МП, 28. Къщите ни, дюкянете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят. Л. Каравелов, Съч. IV, 67.

Списък на думите по буква