БЕЗЧИННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧЍННИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който върши безчинства. Те не се различаваха от влашките развратници и безчинници. Дори в черква те показваха своите безобразия. Ил. Блъсков, ДБ, 13.

2. Човек, който нарушава реда, приличието; немирник, палавник. Идват след това пред учителя един по един прегледниците, що надзирават децата, кога си отиват на редици от училището, и всеки от тях прочита списъка па така наричаните безчинници. Т. Влайков, Пр I, 216. Внезапно някой се хвърли във водата и пръските ѝ умокриха цигарето му. Той се разсърди, гледа зачуден към безчинника и търси с поглед около себе си някой стражарин. Ив. Вазов, БП, 71-72.