БЕЗЧОВЀЧЕН

БЕЗЧОВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява милост; жесток, безмилостен. Какво правеше тоя безчовечен фанариотин? — .. като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които, .. , са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 3. Но щом припомня онзи страшни проклети ден, то аз ставам лют, безчовечен и режа, когото завърна. Л. Каравелов, Съч. II, 154.

2. Който е лишен от човечност, в който няма човечност, милост; безмилостен, жесток. Безчовечната експлоатация на робите и тяхиото безправно положение ги карали да се отнасят враждебно към своите господари и нехайно към оръдията на труда. Ист. V кл, 153. Не, срещу тая хладнокръвна, преднамерена и безчовечна бомбардировка не можеше да се предприеме нищо. Ст. Дичев, ЗС I, 190. Атомната бомба е най-безчовечно от всички видове оръжия за агресия.

Списък на думите по буква