БЕЗЧОВЕЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧОВЀЧНО нареч. 1. По безчовечен начин; безмилостно, жестоко. Тази привързаност [към детето] не можеше да не трогне съседките. Особено при упоритата мълва, че инженерката е зла жена и се отнася безчовечно със сестра си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 204.

2.За проява на някакво качество — в много висока степен; извънредно, изключително. Каква полза са принесле и могат да принесат на народа ни голите думи: наука, знание, образование и просвещение при онова диво угнетение и при онзи безчовечно варварски деспотизъм. Хр. Ботев, Съч. 1929, 172. Тя остана така замислена, с разтуптяно сърце, заслушана в думите, които не разбираше .. Слънце започна да стопля безлюдната равнина, тъгата в песента не ѝ се видя вече тъй безчовечно дива. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27.

3. С гл. съм, виждам се, изглеждам в 3 л. ед. означава че нещо има безчовечна същност. Безчовечно е да даваш на деца наркотици.