БЕЗЧУВСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗЧУ̀ВСТВЕН, -а, -о, мн.-и прил. 1. Който не може или не притежава способност да чувства, да усеща обикн. защото не е жив. Когато се опомни, върху коленете му лежеше топлият, безчувствен труп. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. — Когато лекуват болен зъб — каза той, — най-напред опитват: жив ли е нервът му, реагира ли той на хирургическата игла. Ако нервът е безчувствен — вземат клещите и зъбът изхвръква навън. .. А болката е признак на живот! А. Гуляшки, СВ, 218. И си мислех, че сега може би вече горе денят е настъпил и мнозина, в името на вечната човешка любов, копаят към сърцето на безчувствената земя, където загинаха вече стотици. П. Михайлов, П3, 78. Ти лежиш безчувствена и бледна, както казват, ти береш душа. М. Недялков, Л, 39.
2. За човек или част от тялото — който не може да усеща, чувства поради студ, умора и под.; вдървен, вцепенен. Крум Стефанов тръшна от рамо свързаните на денк черджета, .. , седна на камъните до потока и натопи в студената вода прашните си, безчувствени крака. Х. Русев, П3, 5. Времето течеше бавно. Най-напред ми измръзнаха краката, а после сковаващият студ пропълзя по цялото ми тяло. Най-безчувствени станаха коленете. Сл. Трънски, Н, 92.
3.Който не е способен да възприема със сетивата си, който е изгубил чувствителността си поради силно душевно вълнение. Та нали, когато въведоха Фучик в тая килия, Рудолф седеше отъпял, безчувствен, почти жив мъртвец. В. Геновска, ПЮФ, 145. На Христина трябваше време да се опомни и примири с мисълта, че Костадин е мъртъв — той, който беше толкова жизнен и
здрав, .. — Как може, как може? И тогава се свличаше върху възглавниците и лежеше неподвижна, безчувствена, загледана в една точка. .. Ем. Станев, ИК III–IV, 509. // Изпаднал в безсъзнание. Мигом му притъмня, наоколо стълбовете се завъртяха и той се повали безчувствен на очите си. П. Тодоров, И II, 29. Опи не издържа повече: стъклата се плъзнаха из ръцете ѝ, пакетите се разпиляха и тя грохна безчувствена на пода. Г. Райчев, Избр. съч. II, 96. 4. Обикн. с предл. към, за и (остар.) с на. Който не проявява чувствителност, отзивчивост (към нещо); равнодушен, бездушен, безсърдечен. Не бях толкова безчувствен към музиката, разбирах ритъма ѝ. Кр. Григоров, Р, 48. Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока. П. Льочев, ПБП, 17. Колко пъти дигна и свали ръката си, тя и сама не знаеше. Тя удряше с гняв и с отчаяние, удряше и по бузите, и по главата, и по задницата, удряше, глуха и безчувствена за писъците му. Г. Караславов, Тат., 207. Ще я убие [сърната] като нищо, как не се сети по-рано? Нали е ловец, безчувствен е той. В. Андреев, ПР, 152. Ако е безчувствена [годеницата] на человеколюбието и е далеч от милостта и правдата, .. , тогаз бягай далеч от нея. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 102.