БЕЗЧУВСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧУ̀ВСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние на неспособност да се възприема със сетивата; безчувствие, безжизненост, вцепененост. Борис Глаушев се събуди рано, .. Спал бе добре тая нощ, дълбоко, без сънища. В пълна забрава, в пълна безчувственост. Д. Талев, ГЧ, 223.

2.Студено, безразлично отношение към някого или нещо; равнодушие, бсзчувствие, бездушност, бсзсърдечност. Той [Борис] бе готов да избухне и да я наругае, както заслужаваше, но веднага си представи нейната ледена безчувственост през нощта, когато щяха да почнат кошмарите му и когато имаше най-голяма нужда от нея. Д. Димов, Т, 437. Той бе имал ясна концепция за живота, .. — и тя бе в пълно противоречие с жалката картина на действителността, с егоизма, .., безчувствеността, грубото безсърдечие и апатия на неговите съвременници. Л. Стоянов, ТНУ, 1926, 3. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на привичен покой. П. К. Яворов, Съч. I, 31.