БЕЗЧУВСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЧУ̀ВСТВИЕ, мн. няма, ср. Безчувственост. Като вълни, които прииждат и се полюшват безшумно, .. , в очите му навлизаше светлина, а заедно с нея звуци досягаха слуха му и той сещаше, че се изтръгва от някакво черно безчувствие. Ст. Дичев, ЗС I, 614. И ние сме человеци, сърцето ни е человеческо, слабо и любещо. И тъй е по-добре. Да паднеш в окаменено безчувствие е, както да си мъртъв. Ст. Загорчинов, ДП, 228. Ние се клатим в колата, .. . без никаква мисъл и ясно съзнание за това, което става с нас, с пълно безчувствие за себе си и за своята съдба. Л. Стоянов, Х, 34.