БЕЗШУ̀МЕН

БЕЗШУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе. Сп. Кралевски, ВО, 48. Подухна лек, безшумен ветрец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. Спи градът в безшумните тъми. Д. Дебелянов, С, 1936, 66. Безшумна походка. Безшумен мотор. Безшумна трамвайна мотриса.

2.Прен. Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Й. Йовков, Ж, 1945, 109. Повечето от младите строи‑

тели на моста извършиха тъкмо такива безшумни подвизи, които не отминават като евтиното чудо за три дни. С. Северняк, ОНК, 55. Безшумен героизъм.

Списък на думите по буква