БЕЗШУМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗШУ̀МНО нареч. 1. Без да се вдига шум или да се издава звук; тихо, беззвучно. Той вървеше така безшумно, че и кучетата не можеха да го усетят. К. Ламбрев, СП, 28. Над пътниците безшумно прелетя някаква птица. Елин Пелин, Съч. I, 216. Завалява сняг. Гъста бяла мрежа се спуща от тъмното небе, обгръща селото, едрите парцали падат безшумно, монотонно, но някак весело и игриво. Й. Йовков, Разк. I, 196.

2. Прен. Скромно, незабележимо. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, .. Така безшумно и далеч от действителността живееше тоя човек, когато един ден вестниците съобщиха, че Рокфелеровата фондация го удостоява с шестмесечна командировка в Америка. Св. Минков, Избр. пр, 67–68. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / .. , / погълнал безшумно полвина живот. Ив. Вазов, Съч. I, 188.