БЕЗЮЗДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЮ̀ЗДЕН, -здна, -здно, мн. -здни, прил. Остар. и диал. 1. За кон — който е без юзда. Дедо Дичо .. , обърна глава към Лило, па подбра: — .. Ти не знаеш ли, че ако жената я не стегне мъжка ръка, а она е по-лоша и от безюзден кон? М. Георгиев, Избр. разк., 64.

2. Прен. Който е много буен, необуздан в постъпките и действията си; разюздан. Той бил разпален, страстен, весел и безюзден в удоволствията си. Ст. Ботьов, К (превод), 10.